„Гении
като Леонардо, като Рембранд, като Караваджо, като Дали, като Шагал, като
Пикасо – няма да се родят, гарантирам ти го. И нов Полке няма да се роди, и
Герхард Рихтер също. След тях идва времето на тия, дето предпочитат да говорят, вместо да работят. В такъв свят живеем, Йонко, гениите стават
все по-малко, а идиотите – все повече. Вярвай ми, бъдещето принадлежи на тях,
на идиотите.
А историите на
човека, Йонко, са като змия, която е влязла в него – гони си опашката и я хапе,
щото няма какво друго да захапе. Дай ѝ възможност на тая змия да излезе от
тебе. Пусни я на свобода, дай ѝ шанс да оцелее. Тия неща, дето са ни се случили
– те не изчезват. Те остават в нас и поне докато ни има на тоя свят, ще
съществуват. Те са нашите острови в безкрайността и безбрежността, нашето
спасение, нищо че никое човешко око не може да ги види. Те съществуват.“
Начало