Щастлив е онзи, който е успял да си направи завещанието не под сянката на последния изповедник. Понеже в добри и в лоши очи съм изглеждал всякакъв, дорищастлив, реших сега, вместо нов говор да си припомнявече казаните преди- и после-словия.
В тази книга е моят истински живот. Може битака наречения „вътрешен живот“. Имам неуредени сметки с това понятие. Но все пак той („вътрешния“) е успял да избяга от своя затвор, предрешен като поезия, за да изпита колко е прекрасна и опасна истинската свобода.
В тази книга е моята истинска свобода – Думите, които ме правят независим от всичко, дори от себе си. Думите, които дразнят до бяс страхливците илицемерите.
В тази книга е моята истинска любов. Не любовта към думите, а думи към любовта.
Начало