Спомените на писателя и драматурга Ал. Гиргинов (1902–1985) представляват истинска находка от културно-историческа, литературна и издателска гледна точка. Макар че е автор на над 70 многоактни и 160 едноактни пиеси, както и на разкази, повести, романи, той не се нарежда между първенците на българската литература. Ал. Гиргинов възкресява събитията около Владайското въстание (1918 г.), атентата в църквата „Света Неделя” (1925 г.), екзекуцията на Марко Фридман и съпроцесниците му Коев и Задгорски, бомбардировките над София (1944 г.), обстановката в България непосредствено преди и след 9.ІХ.1944 година. Споделя от първо лице впечатления за факти и хора, свързани с културата, изкуството, медиите, политиката. Особено ценни са спомените му от срещите с писатели като Иван Вазов, Иван Грозев, Антон Страшимиров, Ана Карима, Д. Б. Митов, Николай Хрелков, Марко Марчевски, с журналиста Йордан Мечкаров, с актьори и режисьори като Георги А. Стаматов, Петя Герганова, Владимир Трандафилов, П. К. Стойчев, с художника Преслав Кършовски. В книгата присъстват и още десетки имена на по-малко известни или забравени литератори, театрали, журналисти, издатели и дейци, чието място в българската култура досега не е достатъчно разкрито.
Начало