Книгата „Все по теля. По
тънката линия между литература, литературознание и преподаване“ разглежда
някои хуманитарни и по-тясно литературоведски и педагогически проблеми,
актуализирали се през последното десетилетие. В нея се изхожда от наблюдаващите
се в хуманитаристиката състояния на кризисност, водещи до разколебаване в
учебната среда – в разбирането за нейните традиционни ценности и в авторитетите
ѝ. Разглеждат се основни доминантни практики в процеса на преподаване, като
акцент се поставя и върху фигурата на учителя. Последната ѝ част е практически
ориентирана и предлага някои решения на поставените в началото ѝ проблеми.
Първа глава – „Кризите и/в
литературата“ – представлява въведение в актуалното състояние на криза в
полето на литературата и нейното изучаване и преподаване. Прави се разлика
между базисни за разглежданата тематика понятия като информация и знание и се
препраща към някои „защити“ на нуждата от абстрактната наука в обучението и
живота на личността.
Във втора глава – „Информация versus знание“ – се поглежда към процеса на навлизане
на новите информационни технологии в училищната среда и влиянието им върху
идеята за знание и върху възможностите на сетивните възприятия на учениците. В
края ѝ се връща към традициите на цитирането и нуждата от него, като част от
културното съществуване на човека.
Трета глава, носеща лаконичното
заглавие „Учителят“, разглежда фигурата на преподаващия по литература в
описаните вече в предните части кризи, при които на хуманитарните науки се
налага да защитава „практичната“ си страна. Реабилитирането на авторитета му се
търси в образа на играещ си с възможните светове на литературата homo
loquens.
Четвърта глава, наречена „Преподаване,
игра, памет“, дава някои потенциални решения, засягащи поставените в
началото на книгата проблемни линии. Първо е представен модел на преподаване по
литература, основаващ се на сравнителен прочит между теоретически откъси от
„Поетика на пространството“ на Гастон Башлар и стихове на Атанас Далчев.
Компарацията върви по тематичната линия на паметта, като се продължава и в
следващата част от тази последна глава, наречена „Преподаване чрез
пространство и вещи“. В нея обект на анализ са процесът на открехване на
скрити пространства – тези на чекмеджетата – и вникването в съдържащата се в
тях памет. В частта „Преподаване чрез разказване“ акцент е поставен
върху преподаването на жанра на приказката и върху възможната „игра“ с нейните
части. Пробуждането на творческия процес у учениците е и тема на „Игрите с
паметта в часа на класа“, текст, в който са изложени и резултати от
приложението на представения преподавателски подход, изразяващи се в ученически
текстове. С последните две части – „Преподаване чрез литературни полемики“
и „Преподаване чрез манифести“ – книгата предлага възможни пътища за
прокарване на теорията в часовете по литература. В първия случай се представя
спорът млади – стари в българската литература като част от „разказите за
движенията“ в литературната история, а във втория се обговаря потенциала на
манифестния текст при апликирането му в обучението, като средство за
преподаване на литературния контекст.
Начало