ЕЗОТЕРИЧНИ ШКОЛИ И МИСТИЧНИ УЧЕНИЯ, част 2
представя следхристиянския окултизъм, преценен и погледнат от Доктрината на Мъдростта. В плотинизма и исихазма, розенкройцерството и теософията, антропософията и дъновизма, като следхристиянски окултни школи, я няма магиката на евристиката – налице е констатацията на дадено и изведено. Липсва адитумът – залата на обучението, и ковчегът на посвещението; силата на кадуцея, т.е. жезълът на Тот. Защото светогледът на европейската култура е обусловен от минали митологии и Християнството като монашеско поведение. Тогава когато Плотин даде градацията добродетелен гражданин, син Божий, бог, дори Баща на боговете, Христос вече беше рекъл Аз и Отец сме едно...
Два фактора правят историята – Сътворението и Знанието; и две сили обуславят битието – Любов и Смърт. Ако исихазмът иска приложение на „теория и праксис”, то Тавор не свидетелства ли за Преображение? А за да се скрие зад човешката мъдрост, теософията беше метаморфозирана от антропософията – страх, че човекът е бог в развитие!?
Най-голяма травма на следхристиянския окултизъм нанесе и остави психологията на Инквизицията. А колко далече остана съвременният свят от Божията човечност, която се търси в Човешката божественост, Читателят ще открие сам. В Учението Път на Мъдростта няма свръхчудо, има знание!
Начало