Mюзейен ревнува сестра си Чийдем още от
нейното раждане, а и я обвинява за смъртта на майка им.Пътищата на двете се
разделят още докато са деца, но тежкото заболяване на баща им ги събира около
смъртния му одър.
За броени дни Mюзейен и Чийдем трябва да наваксат цял живот пропуски, погрешни решения и
липса на обич. Имат последен шанс да се преоткрият една друга, за да се
изправят заедно срещу заплахите на света. И да имат отново семейство.
– Тук е пълно със скорпиони, внимавай – каза Чийдем и стана.
Вдигна рамене и тръгна към пропастта.
Проследих я с поглед. Вървеше право напред, внимавайки
къде стъпва. Никога не обикнах сестра си, но в този момент нямах другиго освен
нея. Животът ли ни подхождаше повече… или смъртта?