Книгата е първото в българската теория цялостно монографично изследване на изключващите вината обстоятелства. В сравнителноправен и исторически план на основата на достиженията на доктрината от ХІХ в. до наши дни се разкриват специфичните особености, вътрешните връзки и съотношението между грешката, случайното деяние и изпълнението на противоправна служебна заповед.
Направен е опит за нов и необремен от традиционните виждания поглед не само върху обстоятелствата по чл. 14-16 от Наказателния кодекс, но и върху свързаните с тях понятия и институти на наказателното право като вината и нейните форми, вменяемостта и невменяемостта, състава на престъпление, другите обстоятелства, изключващи наказателната отговорност, причинната връзка, стадиите на умишлената престъпна дейност, съучастието и пр., и, разбира се, върху фундаменталния въпрос за свободата на волята и неговата проекция в сферата на наказателната отговорност.
Във връзка с новия чл. 16а НК подробно е разгледана проблематиката на принудата и трафика на хора. Задълбочено е изследван въпросът за правилното въвеждане на съответните актове на правото на Европейския съюз в нашето вътрешно право. Предлага се отмяната на чл. 16а НК.
В труда е интегриран критичен анализ на практиката на Върховния съд и Върховен касационен съд по наказателни дела за период от последните 50 години.
Обосновани са десетки теоретични изводи и множество предложения за промени в НК.
Книгата е предназначена не само за законодателя, но и за съдии, прокурори, адвокати, разследващи органи, както и за студентите в тяхната подготовка по общата част на наказателното право и по някои въпроси от особената част.