Оригинален и завладяващ разказ, обхващащ наука,
философия, екологизъм и културна история – Манифест на тъмнината: за
изкуственото осветление и заплахата за извечния ритъм
от шведския зоолог Йохан Екльоф.
Колко светлина е твърде много светлина?
Сателитни снимки показват нашата планета като ярко сияеща сфера. В епохата на
денонощно осветление, излишъкът от светлина се превръща в сериозен проблем.
Почти всяко живо същество, включително и хората, функционират според циркадния
ритъм. Флората и фауната са еволюирали в естествения цикъл на деня и нощта, но
в последните години светлинното замърсяване вече е основен екологичен проблем.
Шведите
винаги са живеели в крайностите на светлината и тъмнината — с кратките зимни
дни и ярките летни нощи, но днес са малко местата по света, които нямат свои
собствени изкуствени „бели нощи“.
Тази
задълбочено проучена книга предизвиква инстинктивния ни страх от тъмнината и ни
призовава да ценим мрака, неговите създания и уникалните му красоти.
Екльоф
размишлява върху величието на нощното небе, проследява хаотичните траектории на
„опиянени от светлина“ нощни пеперуди и стремглавите гмуркания на совите. Той
обяснява ехолокацията на прилепите и земеровките и ни показва
биолуминесцентните създания в най-дълбоките океани.
*
Йохан
Екльоф има докторска степен по зоология и е един от изтъкнатите световни
експерти по прилепи. Живее в западна Швеция, където работи като природозащитник
и копирайтър. Като отдаден приятел на нощта, в „Манифест на тъмнината“ той пише
настойчиво за вредите, които нанасяме на себе си и на другите живи същества
само като държим светлините включени. Описва ефекта на Ефекта на доминото от
намаляващата тъмнина: насекоми, объркани от уличните лампи и неспособни да се
размножават; птици, заслепени и дезориентирани от светлините; прилепи, които
гладуват, докато напразно чакат насекоми, които излизат само в тъмната част на
нощта; и хора, които стават все по-стресирани и затлъстели заради
разстройствата на съня, причинени от изкуствената светлина.
Електрическата
крушка – дълго време символ на прогреса и развитието – трябва да бъде
изключена. Все още има надежда за нощния живот. Може би следващото поколение ще
може да гледа звездното небе по същия начин, както човечеството го е правело
преди откриването на електричеството.
Carpe diem? Carpe
noctem!
*
„Манифестът на тъмнината“
– що за прищявка е да браниш
мрака?!
Не, не е прищявка, както се разбира от изключителното съдържание на тази
книга. Дори високообразованият читател ще направи поразителни открития за това
как нещо, на което се радваме, с което сме толкова свикнали – светлината на
градовете ни, бавно убива растенията, животните и самите нас!
Д-р Петър Янков – еколог по дивата природа, преводач
Начало