Монго и други работи е чиста носталгия. Носталгия, казват, се
наричала болката на отплаващите древни мореплаватели. Болката по родния бряг. В Монго… я има доста. Носталгия по
времена, места, вълнения, образи и хора. Ако човек има сърце на поет, всяко място,
през което минава, ще придобива вълнуващи черти и колорит. В две кратки повести
и девет къси разказа Калин Терзийски показва именно това – колко важен,
изключителен, велик и шарен е светът, преминал през очите на поета-художник.
Преминал през сърцето му, което умее да се трогва и да забелязва. Мрачни или
смешни, историите в Монго и други работи са колоритни. Контрастни. И черното, и оранжевото са изключителни цветове. Сред
всевъзможни герои – санитари в психиатрии, млади английски учители, морализаторстващи
проститутки и тъжно-хитри цигани – разказвачът бере малките цветя на своите
чувства. Просто е.
Начало