В
тези творби авторката сякаш е искала да докаже на себе си и на нас, че римите
са нейни подвластни и че тя не само ги владее, но ги подрежда като предани
войници.
Преобладават късите стихотворения. Те се
леят с лекота, като че ли за тях не е полаган труд. Музиката идва отнякъде,
прелита на вълни, отеква в овладяното пространство на стихоредовете и ни унася
с мелодията на отминалото време. Отново се сливат в едно потокът на митовете,
легендите, силуетите, сенките, бързеят на доказаните археологически истини, на докоснатото
с емоция съвремие. Всичко е опоетизирано със словесна дарба.
Четох песен след песен,
увличах се в същността, която те внушават. Всичко е направено изящно и оттам
идва естетическата наслада.
Георги Георгиев - СБП