Романът „ДА” е изграден върху два основни принципа. Четивност и опит за отговори на нашите си вечни, екзистенциални въпроси. Изглежда авторът подозира собствените си читатели, че са (до един) онези възторжени познавачи, които знаят тайната. Тоест – те могат да изпитат истинско удоволствие от културното усилие да съпреживяват (и досътворяват) текста заедно с писателя. Знаете, че изкуството, наречено литература е не само основа (канава) на всички други изкуства, но и разполага с изключителни възможности, неприсъщи за останалите духовни емпирики. Литературата може да ни върне назад или напред във времето, може да ни позволи да помиришем аромата на петунии, може да чуем „песента на колелетата”. Но освен всичко това, тя – литературата, разполага с поразителното качество да остави свободно поле на читателя, където той да доизгражда (заедно с автора) характери, физически качества и панорами. Литературата може всичко, понякога да замести живота.
Тя е живот. И това е тайната.
Ето от такива подозрения е изграден романът „ДА”.
Колкото до четивността.
Тя пък зависи от качествата на разказвача, от упоритото доизграждане на лексикалния релеф, от занаята, ако искате. Такъв е изглежда нашият случай, понякога се нарича „хипнотично” четене напред. Е, трябва читателят сам да провери, разбира се.
И още едно подозрение: Защо отваряме всички ние поредната книга? Не е ли за да открием там себе си, да си отговорим на нашите дълбоко лични въпроси? Ако е така...
Добре, има опит за отговор в тази книга. Добре, този опит е сериозно проживян и (про)полемиран с живеенето, със знанията, дори с професора философ (и приятел) Георги Каприев. Всичко това е прекрасно, но дали отговорът е верен? Дали е моят, твоят, нашият отговор, който може с помитаща сила да разтърси устоите на душите ни, където всички ние сме безкрайно сантиментални, безкрайно самотни и понякога уплашени?
Може ли?
И кой е този мъдрец (с брада до коленете), който ще се нагърби с невъзможната задача да преведе Божието царство, тоест самите нас, на разбираем език? Христос, Буда Шакямуни, кой?
Няма такъв човек.
Но има опити. Има разказване. Има търсене. Така, ръка за ръка. И в тъмното, в непрогледността понякога попадаме на мъничко радост. На малко светлина. И се досещаме (отново за малко), че животът е ДА.
Начало