Ефектът от уредбата
на търговската несъстоятелност в голяма степен се определя от регулаторната
цел, която съзнателно или несъзнателно са си поставили законодателят и
прилагащият орган. Дали приоритет е длъжникът и защитата на неговата способност
да продължи бизнеса си и да излезе от процедурата с възможно най-малко загуби.
Или във фокуса са кредиторите и целта е събиране на вземанията им чрез
десезиране на длъжника в полза на правото на кредиторите да управляват
имуществото в масата на несъстоятелността и да се удовлетворят от него.
Настоящото изследване няма за цел да отговори на въпроса кой от участниците в
производството по несъстоятелност има водещо значение – длъжникът или кредиторът.
Целта по-скоро е търговската несъстоятелност да бъде представена като правна
уредба, като практика, като теория и философия, като перспективи пред
развитието на режима, и всичко това – от позицията на кредитора и без да се
спестява критичният коментар, ако е уместно.
Начало