Родината е тук, а
аз съм някъде там. Далече.
И като много
други емигранти не знам правилния път.
Не го знам, но
обичам. Обичам тази чудна земя
и този отруден и
добър народ. Моят народ.
Единственият!
Мартин Ралчевски
Това високо и
силно момче, този мой брат и приятел пише както винаги! Така си казах,
когато прочетох „Емигрант“. Обезоръжаващо честно! Обикновено и мъдро.
Скромната му – силна и естествена като въздух или като камък
правдивост предизвиква нещо като смут. Всяка суетна душа се смущава от
свещената простота и от ясната като ден истина. Моята душа се стреми именно към
такава простота, но все се отклонява в проклетата и усложнена високомерна
суета. И изведнъж, след запомнящите се пет романа на Мартин Ралчевски, се
появяват и тези разкази. Да ми напомнят, че самомнението и усложнените пози и
интелектуалниченето са просто панделки по гушата на глупостта!
Марти, Марти – ще ми се да му кажа в такъв миг, – благодаря
ти, приятелю, че с мъдрите си християнски разкази, проникновени и категорични –
ти ме връщаш в света, в който се диша леко. Диша се леко в твоя свят, защото
знаем кое е зло и кое – добро. И като знаем това – държим се за доброто! Доброто е наш баща и
ние се държим за полите на палтото му. Бог е това. Браво Марти, искам да ти
кажа, че да обърнеш гръб на суетата се изисква най-добрата смелост на света! И
ти си го направил с тази книга!
Калин Терзийски
Начало