|
Описание
|
Учебникът по наследствено право на Христо Тасев е част от нашето научно наследство. Претърпял пет издания (1953, 1956, 1963, 1987 и 1993 г.), той има за цел да подпомага както студентите по право, така и практикуващите правници.
Христо Тасев беше известно време университетски преподавател. Дългогодишната му практика в съдебното ведомство и неговата научна мисъл получиха достойно признание. Те му дадоха възможността да напише този учебник. От него са се учили, а вярваме още дълги години ще се учат много студенти.
Написан преди 46 години, учебникът на Христо Тасев остава единственият по едноименната дисциплина за този период от време. След последното му издание законодателството претърпя немалко и съществени промени. Такива настъпиха и в съдебната практика. Това е първото ни съображение да се заемем с новата му редакция. Освен това, курсът от лекции, който се чете в юридическите факултети в основни линии следва изложението в настоящия учебник. И накрая, новото издание по наследствено право може да се разглежда и като израз на уважение и признателност към Христо Тасев, който има немалки заслуги за развитието на правната теория и подготовката на юридическите кадри.
Да се направи нова редакция на един учебник не е лека задача. При осъвременяването на това издание се стремяхме в максимална степен да запазим изложението му така, както авторът го е разработил. Изоставили сме само това, което вече е загубило своята актуалност. Посочената литература и най-вече съдебната практика в по-голямата си част бяха запазени, защото според нас те са едно от достойнствата на учебника.
Вниманието ни бе основно насочено да отразим настъпилите нормативни промени, теоретични виждания и новата съдебна практика. Изложението не претендира за изчерпателност. Стремили сме се само към осъвременяване в рамките на възприетите от автора обхват, структура и идеи, като запазим логиката на изложението. Убедени сме, че ако Христо Тасев беше жив и сам се беше заел с тази задача, той щеше да направи това несравнимо по-добре от нас.
София, декември 1999 г. Георги Петканов, Симеон Тасев
|
Начало