Книгата е разделена на три части, обединени от една заключителна „Безкрайна
поема“, която е започната още в предишната, втора книга на авторката, но
продължава да се развива и тук. Първият цикъл – „Непрогледна светлина“ е сякаш
ориентация в пространството на живота, вторият – „Плачеща райска ябълка“, с
месеците и сезоните в заглавията си, е ориентация във времето или по-скоро
вглеждане в отпечатъка му – кога с усмивка, кога с крайморска романтика – върху
годишните кръгове в нас. Третият цикъл – „Космическа прашинка“, е
най-философският по уклон. Търси смисъла на съществуването и нерядко го намира
в опровержението на очевидното, в ефимерността на привидно безкрайния му поток.
А крайната „Безкрайна поема“ ни доверява, че „светът е прясно нарисувана
картина/мощен в своята незавършеност“. И точно тази незавършеност е
доказателството, че сме живи.
Кристин Димитрова
Начало