Не се наемам да твърдя дали Савко Калата е по-знаменит
разказвач или по-знаменит касоразбивач. За второто е получи достатъчен брой
години из соцзатворите, но за първото тепърва получава любовта и верността на
хилядите си фенове. След автобиографията му Да оцелееш в ада той –
сякаш от казана за ракия край Созопол – вади сборник с удивителни разкази,
включващи моряшки истории, пандизчийски приключения и невероятните созополски
маками, в които оживяват причудливите, смешни и трогателни герои на знаменитото
курортно градче. Някои от тях са от
времето, когато Созопол е бил само „риба и въшки” по собствените думи на Савко,
други са съвременни. Но всички истории са основани на действителни събития, а
някои от героите са с истинските си легендарни имена. Замръзналото море през
50-те години на миналия век е особена метафора за разказваческото майсторство
на Савко, защото отдавна не се е появявал разказвач, който така естествено да
събира човешки характери и природа. Може би защото и двете – особено по
Черноморието – са на изчезване. И природата,
и истинските човеци. Отдавна не се е появявал разказвач, който
безхитростно и без претенции просто разказва. Няма да се усетите как опитният
касоразбивач и разказвач рецидивист ще разбие касата на литературните ви
предубеждения и ще отнесе сърцето ви. Много го бива в тая работа, повярвайте.
Любен
Дилов-син