Елса е на седем и е различна. Баба е на седемдесет и
седем и е луда. Луда в стил „стои-гола-на-балкона-и-стреля-с-пейнтбол-по-съседката-която-не-харесва“.
Но освен това е най-добрата - и единствена, приятелка на Елса.
Тъкмо преди да умре, баба праща Елса на лов за писма. В
тях баба моли за прошка хората, с които не се е отнесла добре. Ловът се
превръща в най-голямото приключение на Елса и я отвежда в блок, пълен с
пияници, чудовища, бойни кучета и най-обикновени вещици. Но я отвежда също така
до истината за една баба, която не прилича на никоя друга.
Книгата е написана с широко сърце, точно както бе и
обичаната от толкова много хора „Човек на име Уве”. В нея се говори за живота,
смъртта, но и за едно от най-важните човешки права: правото да бъдеш различен.
Начало