Отдавайки почит на трима поети - Иван
Методиев, Николай Искъров и Фернандо Песоа, думите в тази книга,
независимо дали се опитват да уловят изплъзващия се миг и да ни го поднесат
като философско прозрение, афоризъм, видение, лаконична импресия, или проникват
в крехкото единство на човека и неживата природа, те светят като капчици роса
върху току-що събудила се трилистна детелина.
И понеже
триъгълникът е най-устойчивата форма в геометрията, няма значение накъде ще се
търкулнат тези светещи думи-капчици, когато читателят се докосне до тях, защото
всяка тяхна посока е вярна, и стига той да отвори съзнанието си, безкраят ще го
пусне при себе си.
Аксиния
Михайлова – поет, редактор
Начало