„През декември
1876 г. руският посланик ми издаде доста недискретно Руския план: Шувалов ми
каза, че Русия пет пари не дава за България или Босна, или която и да било
друга страна – това, което истински я интересува, са Проливите.“
Лорд Биконсфилд
до лорд Дерби, 1876 г.
„Аз се опасявах
от войната, защото смятах, че да се залавяме с нея, без да стигнем до логичен
край, т.е. до завладяване на Проливите, е напразно проливане на кръв и загуба
на пари.“
Николай
Игнатиев, „Записки“, 1875–1878 г.
„Всяко тържество
на България е смърт за Русия.“
Иван Аксаков,
вестник „Русь“
Възвеличаваният
в днешно време от руската пропаганда „граф“ Игнатиев, обявен за „баща на
българската нация“, далеч не е бил разглеждан по този начин от съвременниците
си и историческите сведения от края на XIX век. Когато наслояването на
пропагандата бъде премахнато, образът, който изплува, е съвсем различен – на
един праобраз на днешната путинистка политика на омраза към Запада и
възвеличаване на Русия като единствен играч на Балканите. Игнатиев не крие, че
съдбата на българите изобщо не го интересува, а още по-дълбоко вглеждане го
разкрива като автор на най-тежките антисемитски закони в Русия, предшестващи с
половин век нацизма. Друг руски „герой“ – лидерът на московските славянофили
Иван Аксаков, също прославян в България, е автор на редица злобни забележки,
например циничната реакция на новината за кланетата след Априлското въстание,
че сега вече Русия ще има повод да си „вземе“ Проливите. Неговият антисемитизъм
не отстъпва на този на Игнатиев.
Могат
ли тези руски реакционери, учители на нацистите в Германия по държавно
практикуван антисемитизъм и систематично заявяващи липса на интерес към съдбата
на българите, да продължават да бъдат издигани на пиедестала на преклонението у
нас?
Начало