Затова помни-този свят създаден е за двама,
в душите ни намерил себе си в пореден път.
Аз… облечена съм само в нюанси все на бяло,
а ти пристъпваш като ухажор на неземен цвят.
И повече от всякога аз знам- утре пак ще има.
То в пленничество едва ли знае как да се сбере.
Намира път. Провира се през мрак. През нива.
По неведоми пътеки то ни търси- да ни събере.
Начало