Националният
конкурс за детско творчество „Моето семейство“, организиран от списание „9
месеца“, ни дари с красив плод – сборника, който държите в ръцете си. Вярваме,
че съдържанието му ще вдъхнови малки и големи да творят, мечтаят и обичат.
Всяка страница е изпълнена с невинната любов към семейството, пресъздадена
искрено от душата на деца.
Ето
какво споделят и членовете на журито:
Васил Горанов, български
художник, живописец
„Разглеждайки
творбите на участниците в конкурса „Моето семейство“ в уютната редакция на
списание „9 месеца“, ми беше безкрайно приятно да се запозная с произведенията
на толкова много талантливи деца в България, които тепърва ще поемат щафетата и
ще създават бъдещото изкуство на страната ни, на Европа, а защо не и на света? В
ролята на организатор медията дава светъл лъч в културния живот и служи като
ориентир на децата, за да стигнат там, където искат. Изключително трудно и
отговорно беше да преценя кои да бъдат отличените в конкурса рисунки. Всеки
един от участниците има талант. Съветвам ги да следват своя път към мечтите си,
никога да не се отклоняват от амбициите си, да се развиват и да бъдат
постоянни. Рано или късно човек достига това, за което се
е борил.“
Силвия Недкова, литературен
журналист, поетеса
„Всяко
докосване до различно виждане за света е вълнуващо. А когато става дума за
деца, към вълнението се прибавя и изумление. Това е като да откриваш собствения
си свят през свежи, недокоснати от поквара и скептицизъм очи. Форма на
прераждане е – носи надежда и светлина. Това е единственият начин да видим
бъдещето, до което няма да доживеем. То е кодирано в детските представи,
заложено е във фантазията им, в несръчните им опити да подредят хаоса още в
ранните години. Да, децата създават поезия – непохватно, неумело, но с много
обич. С много повече обич от нас, възрастните. Как може да не вълнува това?“
Йорданка Белева, български
писател, доктор по библиотекознание
„Хубавото
е, че в България съществуват утвърдени национални литературни конкурси, на
които децата могат да преценят „актуалното състояние“ на таланта си. Талантът
се възпитава и отглежда. Повечето велики писатели не са деца на писатели.
Талантът няма гени, но не харесвам и определението, че освен постоянство друго
не му трябва. Да не забравяме, че графоманите също са много постоянни. Убедена
съм, че всеки носи в себе си таланта за това да е част от един по-красив свят и
че интуицията често е гласът на заложеното в нас. Ако чувстваш, че това, което
правиш/работиш/твориш, е противоестествено на вътрешния ти глас, по-добре не го
създавай. В този смисъл вярвам, че всеки е създател на собствения си талант –
дори да е наследен, наследено е само съдържанието. Формата, в която ще го
раздаваме на другите, е наш личен избор. Колкото по-внимателен и осмислен е,
толкова по-добре.“
Начало