Всичко в тази книга наистина се е случило.
То е съхранено в
родовата памет на два български рода, а чрезсъдбите на главните
герои капитан Никола Кръстев и Георги Голомехов се разкрива не само трагичната
съдба на „бившите хора“ в земния ад на комунизма, но и се рисува моралният
портрет на цяло едно поколение, съумяло да запази и пренесе непокътнати своите
ценности към бъдещето.
На страниците на
романа в интимна, неизвестна за широката публика светлина оживяват образите на Димчо
Дебелянов, полковник. Владимир Серафимов – освободителя на Родопите, цар Борис III, Димитър Талев,
Владимир Димитров – Майстора, Елин Пелин, Атанас Михов – първия български
импресионист, и други. В процеса на писане загубени и забравени спомени сякаш по собствено желание излизат
наяве. Сред тях най-отличителен е неизвестният портрет на Никола от лагера „Белене“,
нарисуван с молив върху опаковка на колет от друг лагерист, открит цели 60
години след неговата смърт.
Тази вълнуваща
литературна сага за българската история (и неразривно свързаната с нея
Македония) в последните 125 години е и хроника за трудните победи на доброто,
за непоколебимата вяра и за светлата тъга по Дебелянов, която не изтлява. Изстраданият
завет на жертвите на комунизма е, че единствената съпротива срещу злото е в
смирението и отказа от търсене на разплата. Само по този начин не продължаваме
злото чрез себе си.
Потопете
се в „Реките на времето“, един истински роман за вечната борба между доброто и
злото, за нуждата от опазване на семейната и националната памет, но и за
пречистващата сила на прошката.