„Аз, която не
познах мъжете“ е модерна класика, която променя представите за дистопия и
задава важни въпроси за самотата, страха и за надеждата.
Четиридесет жени
живеят заключени в подземие. Нито една от тях не знае каква е причината за
затворничеството им. Въоръжените мъже, които ги охраняват, никога не говорят.
Най-младата жена,
още момиче, не помни нищо от детството си преди подземието. За нея външният
свят е нещо илюзорно, което живее само в спомените и разказите на другите жени,
които са имали възможност да изживеят частица истински живот – да обичат, да се
смеят, да усетят слънцето.
Тя познава само
решетките и стените на подземието. И звукът от камшиците на пазачите.
Един ден вратите
на клетката се отварят и жените излизат навън. Посреща ги непознат свят, в
който сякаш те са единствените хора.
Най-младата не е
подготвена за непознатото усещане за свобода и за поривите, които я заливат.
Тук, в този самотен свят, далече от мрака, тя трябва да намери себе си и да
събере парченцата от разбитата си човечност.
Начало