С изменения в НПК през 2017 г. отново разпоредителното заседание стана
част от българския наказателен процес. В настоящата книга с практическа
насоченост е разгледана новата уредба. Изразено е критично становище по
отношение на въвеждането на преклузии в наказателния
процес, както и спрямо изброяването на съществените процесуални нарушения в
досъдебна фаза. Предлагат се възможности пороци в обвинителния акт да се
отстраняват не само в досъдебната фаза на наказателния процес. Разгледан е и институтът на поправка на очевидна фактическа грешка и в
съдебни актове – едно от малкото положителни изменения в НПК напоследък.
Внимание е отделено и на новата страна в наказателния процес – заинтересованото
юридическо лице и редът за ангажиране на неговата отговорност в рамките на
наказателното производство. Направен е и паралел с аналогичното производство по
ЗАНН, като обаче се достига дo извод, че за пореден
път уредбата в НПК на тази нова процедура е фрагментарна, далеч от съвършена и
неясна още със създаването си. Накратко са засегнати и най-новите
изменения, касаещи възможността за обединяване или разделяне на дела в
разпоредителното заседание. В хода на цялото изложение и на съответните места е
разгледана относимата практика на ЕСПЧ, на Съда на
ЕС, на Конституционния съд, като е обърнато особено внимание на произнасянията
на Върховния касационен съд, както и на другите съдебни инстанции с цел
очертаване на различията в прилагането на засегнатата процесуална уредба и се
прави опит за тяхната систематизация и анализ.
Начало