Настоящата книга изследва тезата, че съвременните конфликти
в региона на Близкия изток, включително и крайно ниският стандарт на живот,
предизвикват две основни кризи – тероризъм и миграция, които са резултат от
начертаните външнополитически стратегии на Съединените американски щати и
концептуалното им схващане, че извън тяхната територия могат да провеждат
политики за гарантиране на собствената си национална сигурност чрез подкрепа на
правителства с прозападна ориентация, а неудобните режими да се свалят чрез
употреба на военна сила, прокламирайки в същото време демократични ценности и
борба срещу международния тероризъм. Военните и гражданските конфликти в
Близкия изток създават сериозни предизвикателства за тяхното решаване от
арабските и европейски страни, включително и за българската държава.
Геополитическата стратегия на великите сили в Близкоизточния
регион е изградена на основата на конфронтацията между местното население
(сунити, шиити и кюрди) и арабските държави на регионално ниво, както и тяхното
враждебно отношение към Израел. В този смисъл геополитиките на ключовите
фактори в международните отношения не се е променяла от столетия, т.е. от
експанзията на доминиращите в международните отношения европейски сили като
Великобритания и Франция и тяхното изместване от САЩ, основно след Суецката
криза от 1956 г. и Договора от Насау в края на 1962 г.
Отказът на България да провежда самостоятелна външна
политика и развива дипломатическите и икономически отношения с арабските
държави има своето отрицателно въздействие. А съвременните конфликти в Близкия
изток имат негативно отражение върху националната сигурност по линия на
тероризма и миграцията.
Във връзка с тези предизвикателства са предложени
концептуални политики за минимизиране влиянието на конфликтите в Близкия изток
върху националната сигурност на Република България.
Начало