Архитектурата е формообразуващо света средство за преодоляване на границите на човешките възможности още от древността. Развитието ѝ е ключово за просъществуването на Хомо сапиенс и отключването на потенциала на човешката цивилизация.
Акватектурата от своя страна е необходимата еволюция на проектантската мисъл в посока нови морски хоризонти и необследвани океански дълбини.
Основният фокус в проучването
е отреден на архитектурата във
водна среда, която е значимо средство
за решаване на проблеми на локално и глобално градоустройствено ниво с оглед на
ефективно усвояване на акваторията от
човечеството. От своя страна, последното изисква все повече ресурси, по-висок
комфорт на обитаване, увеличаващи се
функционални и естетически критерии в
урбанистичното пространсто, като наред
с това се формира и необходимостта от
усвояване на нови градски пространства.
Близостта до водна среда винаги е била
основен компонент за зараждането и развитието на цивилизацията и градовете по
света. Такъв тип ситуиране предлага лесен
и удобен начин за транспорт, по-благоприятен климат, добри възможности за туризъм
и почти неизчерпаем хранителен и енергиен
ресурс. В XXI век приблизително 40% от
световното население живее в територии,
простиращи се до 100 км от прилежащ голям
воден басейн. Наред с тях всички осем милиарда души по света са пряко или косвено
зависими от случващото се в акваторията.
Първите форми на живот са се
зародили в океана, като това и до ден
днешен е средата с ключово значение за поддържане на биобаланса на планетата Земя.
Начало