Тази книга е един увлекателен разказ за пътя на автора към политиката и в политиката. За нашите политици обикновено всеки си има изградено мнение. Понякога го променя, понякога – не. Книгата на Николай Василев ще ви позволи да го погледнете и в нова, непозната като че ли досега светлина. Ако сте го възприемали като напорист самоуверен юпи, който все успява да се навре между шамарите, ще видите един човек, който не просто търси и привлича бурите, а търси и привлича другото мнение, различната позиция, опонента. Човек, който уважава аргументите в спора и не се бои да се вслушва в тях. Затова тази книга е силно полемична – авторът най-искрено предоставя на читателския съд своята много лична гледна точка, но я предлага за обсъждане. Не ви я налага, а сякаш иска да ви предизвика и да ви покани да поспорите. Не слага точките, а отваря дума за нов разговор, за дописване... Ако сте си мислели, че юпито Василев е попаднал случайно в политиката и се е задържал по някакво чудо в нея – начело на три министерства в две правителства, след като научите разказаната от него история, може би ще признаете, че в нея всичко е закономерно. Шило в торба не стои, а шилото на настоящия лиричен герой никога не е спирало да го боде и дълбае отвътре, да не му дава мира, докато не постигне каквото си е наумил – шестици на изпитите, първенство в начинанията, високи цели, трудни задачи, трябва да има рекорд някакъв, иначе няма да е той. Ще разберете, че му иде отвътре да създава екип и да работи в екип, да пали с кауза и другите. И което е още по-важно – умее да губи, колкото и да му е неприятно, да признава загуба и да си вади поуките от нея. Тя, победата, е сладка работа и винаги има много бащи... Разбира се, тази книга – където и да ви е отвел нейният автор – е едно силно политическо четиво. Някак ненатрапчиво човек си дава сметка, че всичко или поне почти всичко на този свят може да бъде политика и може да бъде взето „назаем” или „купено”, ако си струва. Като това да не преписваш и да не подсказваш, например – то може да е образователна политика или политика на честност и прозрачност. Любимите вещи дори също могат да бъдат олицетворение на една или повече политики. За изборните и коалиционните потайности пък, чиято завеса авторът повдига интригуващо и в същото време деликатно и цивилизовано, въобще няма спор какво са. Съзнаваме ли го или не, искаме ли го или не, ние всички сме подвластни на политиката, зависим от нея, патим си често от нея. Докато тя не винаги зависи от нас. Затова пък се влияе от хора като Николай Василев, ето защо би било интересно да разберем какво ги мотивира, как тъй решават да си зарежат професиите и да се заврат в обществените дела, защо си въобразяват, че могат да творят политики от наше име... Ако вече познавате някои от публицистичните прояви на Николай Василев досега, няма да се изненадате, че освен добър и полемичен автор на статии, той е и един много добър разказвач. Ще ви увлече в епизода и преживяването си, ще ви накара да го „видите”, ще стигне до вас по възможно най-бързия път без завъртулки и словесни еквилибристики. „Всеки пише, както диша”, казва поетът Булат Окуджава. Точно така е написана тази книга – на един дъх в тишината на няколко десетки нощи. В нея ще чуете как диша политикът Николай Василев.
Начало