Обект на анализ в настоящия труд е правото по чл. 125, ал. 2
ТЗ (право на напускане на съдружник в ООД) – неговата същност, упражняване и
правни последици. Целта на изследването е да се даде разрешение на теоретичните
и практически въпроси, които това право поражда. На първо място са разгледани
въпросите за същността и характера на правото на напускане. Тук то е определено
като субективно потестативно право на съдружник за едностранно прекратяване на
членството в ООД с двуелементен фактически състав – (1) отправяне на писмено предизвестие, което да бъде получено от
дружеството и (2) изтичане на предвидения
в закона или дружествения договор срок. На второ място са анализирани
особеностите на упражняването на правото на напускане с фокус върху носителя на
правото и акцентиране на определени специални хипотези с голямо практическо и
теоретично значение. На трето място се посочват и систематизират последиците на
упражненото право на напускане, а след това се пристъпва към тяхното поотделно
изследване в хронологичен ред. В заключение са направени предложения de lege
ferenda с цел усъвършенстване на действащото законодателство.