|
Описание
|
Умберто
Еко издава първия си роман Името на розата през 1980, когато е почти на
петдесет години. В тези „изповеди“ авторът, вече наближаващ осемдесетте, хвърля
поглед назад към своята дълга кариера на теоретик и по-скорошните си романи, и
разглежда плодоносното им съчетание. Той най-напред изследва границата между
художественото и нехудожественото – разхожда се по тази граница, игриво,
сериозно, брилянтно. Той вярва, че добрата есеистика е написана като криминале,
а умелият романист изгражда прецизни, подробни светове чрез наблюдение и
проучване. Развеждайки ни из своя собствен творчески метод, Еко си припомня как
е проектирал художествените си светове. Започвал е с определени образи, избирал
е период, място и глас, съчинявал е истории, които биха привлекли както
ерудирани, така и масови читатели.
|
Начало