В настоящата антология се представят "импресиите" (или "стихотворенията в проза") на Емил Верхарн, които се публикуват за първи път на български. Както в поезията му, така и тук личи стихийността на неговите образи и дълбините на вдъхновението, от които достигат до нас. Някои от тези късчета живот са като фенери, които се обръщат и навътре, към самите себе си. Други са прелестни миражи, преливащи от сок и топлина като плодове, помнещи дъха на лятото.
Начало