Национален регистър на издаваните книги в България

Кое ме накара да се заема с тази книга? Една от причините е, защото се убедих, че много от евреите в диаспората не знаят почти нищо за еврей­ската история. Но за един народ едно от най-важните неща е историята. А еврейският народ е древен народ и има много богата история. Малко са на­родите по-света с толкова стара история. Ще приведа един пример в тази на­сока. Бидейки веднъж сред група евреи, чух следния разговор между двама възрастни евреи. Единият запита другия за историята на еврейската „маца“. Другият му „поясни“, че това е манната, която Бог е изпращал на евреите в пустинята по времето на Мойсей?! Подобни примери има много. Особено в нашите бивши социалистически страни, където тогава да се говори за еврей­ска история, традиции и език беше почти престъпно.

Друга причина за това е, че се убедих, че по света, много често пишат и говорят за нашия народ и история небивалици. В повечето случаи всич­ко е на изопачена основа. А известна е поговорката, че една лъжа, когато се повтаря 100 пъти, става „истина“. Аз бих я допълнил така: една лъжа, когато се повтаря 50–100 години, става истина. Да вземем например шес­тдневната война през 1967 г. Тя бе старателно подготвена от Египет, Сирия и други арабски държави, въоръжени и подпомагани от Съветския съюз. Те не криеха и открито заявяваха, че ще изхвърлят евреите в морето. За целта блокираха Израел по море и изгониха мироопазващите сили на ООН, за да не им пречат при атаката. След войната десетилетия наред имах възможност да следя социалистическата преса, в която обвиняваха за войната Израел и ежедневно пишеха с големи черни заглавия за израелския агресор. Непрекъ­снато насаждаха на хората, че ционистите са расисти. Даже прокараха резо­люция в ООН, че „ционизмът е форма на расизъм“!? Тази велика лъжа, тази позорна за световната организация резолюция, слава Богу, беше отменена. Или за тероризма, провеждан от палестински араби, убийства на невинни граждани, жени, дечица. Съветският съюз в ООН защитаваше тезата, че това не може да се счита за тероризъм, а било борба за национално освобожде­ние?! Когато обаче тази фалшива „национално-освободителна“ борба под­пали и руската черга, бързо се отказаха от тези си брътвежи. Да минем на по-съвременни лъжи. През октомври 2015 г. главният мюфтия на Йерусалим и ръководител на джамията „Ал Акса“ Мохамед Хюсеин заявява, че никога на „Храмовия хълм“ в Йерусалим не е имало еврейски храм. Арабите вна­сят в Юнеско към ООН резолюция, че Стената на плача е част от джамията „Ал-Акса“! Невероятно! Тъй като мюсюлманските държави са много и лес­но постигат мнозинство, мислят, че може да прокарат всичко. Та „Стената на плача“ е Западната стена на Втория Йерусалимски храм. Този храм е по­строен в 515 година преди Христа. А Джамията „Ал Акса е построена 1200 години по-късно! А ако го сравним с Първия – Соломоновия храм на същото място (варварски разрушен), разликата е 1700 години. Те изопачават не само еврейската история, но и християнската. Та там, в Йерусалимския храм, е от­гледана най-святата християнска жена – Дева Мария. Храмът е посещаван и от Исус Христос, който изгонва от него заобиколилите го търговци и после проповядва. Искат да използват мнозинството, пък ... каквото излезе. Тази лъжа много прилича на друга такава, разпространявана не само от някои мюсюлмани, но и други заклети антисемити, че Холокост никога не е имало, а е измислен от евреите. Както нацистите, след зверствата разрушаваха кон­цлагерите, засаждаха на мястото им трева и мислеха, че ще измамят света. Така и сега се опитват на този принцип да мамят за разрушения от римляните Храм. Няма Храм, значи не е имало такъв.