Елена Хузури е издала шест стихосбирки, два романа – „Мрачен Вардар” (2004) и „Родина от памук” (2009), литературни студии и есета. Романът й „Мрачен Вардар” е номиниран за Държавната награда за литература на Гърция, както и за наградата BALKANIKA. Член е на Асоциацията на гръцките писатели, била е заместник-председател и секретар на Управителния съвет. Като литературен критик сътрудничи на различни печатни и електронни издания.
Това не е исторически роман, а по-скоро „роман на паметта”, съхранена върху старите фотографски плаки от експедициите на Балканите на френският банкер и филантроп Алберт Кан в навечерието на Първата световна война. Повод за написването на „Мрачен Вардар” е снимка на изселващи се от Мелник гърци след подписването на Букурещкия мирен договор през 1913 г., на която Хузури случайно вижда лика на дядо си. Видян през очите на внучката, той отново се превръща в дете и юноша в града между меловете, водещ корените си от византийската епоха. Сюжетът се разгръща на фона на рушащата се Османска империя, в която балканските народи с намесата и благословията на Великите сили претендират за дял от нея. Любовта между гъркинята Елени и българския офицер Георги от личната гвардия на цар Фердинанд на фона на взривените от войната Балкани е опровержение на враждебната настървеност.
Елена Хузури прави литературна „моментална снимка” на Македония - врящ казан, готов да гръмне във въздуха от революции, великодържавнически миражи, мобилизации, реформи на младотурците, военни шпалири, комитаджии и нелегални организации като солунските „гемиджии”.
Начало