Национален регистър на издаваните книги в България

Книжката представя около 50 стихотворения. Разделена е на няколко тематични кръга. Писани са през последните 10-12 годин. Единият тематичен кръг е, любовна лирика. Романтико-лирични кратки стихове . Не са  в строг класически стил. Интересен е образът на цигарата – тя е част от някои любовни признания. Оживява – танцува, страда, плаче.

В следващият тематичен кръг се опитвам да сглобя някакъв образ на родното, видяно и почувствано през литературното слово. Ще се разпознаят различни стилистиките – примерно на Ботев, Яворов, Дебелянов. Поемата „Нестинарско бълнуване” е микс от различни преки и непреки цитати на майстори .

КОформил съм следващ тематичен кръг, посветен на някои от любимите ми поети, които вече не са сред нас – Христо Фотев, Дамян Дамянов, Павел Матев, Биньо Иванов. Писани са по повод тяхната кончина. Използвал съм характерна тяхна стилистика, нещо като техниката „сенто”, която Николай Атанасов великолепно демонстрира в стихосбирката си „Ограничени форми” – стиховете му за (или по?) Лилиев, Вутимски, Георги Мицков.ато заключителен се явява цикълът „Полукласически” където се заигравам с отделни тематични мотиви, подадени от Дебелянов („Да се завърнеш...”), Ботев („Обесването на Васил Левски”), Вапцаров („Понякога ще идвам във съня ти”,) Гео Милев (началото на „Септември”), Яворов („Две хубави очи”), Башев („Рисунка”), Христо Фотев („Господи, колко си хубава!”). Подобен похват на писане прилича на музикалните – тема с вариации. Примерно Вариации по тема на Хендел от Красимир Кюркчийски, или „Полегнала е Тодора” – пак от Кюркчийски, или от Васил Казанджиев. Феручио Бузони – вариации върху теми от Бах. Александър Йосифов – Прелюд и фуга BACH. Композиторите взимат темата и сетне си правят своя импровизация, варияация върху нейната основа. Не толкова литературният опит в тази сфера ми е повлиял, колкото музикалния.