Изабел
била напът да спечели сърцето на красивия принц и да бъде щастлива. Само че не
тя била красивото момиче, което загубило стъклената си пантофка на бала и
омагьосало сърцето на сина на краля. Изабел била доведената сестра, която
решила да отреже пръстите на краката си, за да влезе в пантофката на Пепеляшка.
Която сега е пълна с кръв.
Когато
принцът разбрал, че е бил подведен, веднага изхвърлил измамницата. Но така ѝ се
падало, нали? Така се падало на безличното момиче в свят, който издига на
пиедестал красотата. Така се падало на непокорното момиче, което отказвало да
стои с наведена глава.
Изабел
направила опит да се впише. Да оправдае очакванията на майка си. Да бъде като
доведената си сестра. Да бъде мила. Да бъде хубава. Но ѝ се налагало да реже
едно по едно парчета от себе си, за да оцелее в свят, който не ценял момичета
като нея. И това я направило озлобена, завистлива и празна...
Докато
не получила шанс да промени съдбата си и да докаже онова, което грозните доведени
сестри винаги са знаели: нужно е нещо повече от любовна мъка, за да прекършиш
едно момиче.