Гротескно и виртуозно присмехулство над нрави, които от времето на бай Ганьо са знак за национална дипломатическа идентичност. Емигранти-измекяри; дипломати, живеещи във вечната параноя на страха, че ще бъдат отзовани; посолски персонал, тънещ в доброволна мизерия, в името на спестяването; истерично самовлюбени жени на български политици, щедро трошащи народна пара в желанието си да се омешат със световния политически и хай-лайф елит водят бурно съвместно съществуване с налудничави местни общественици, изпращащи безсмислени хуманитарни помощи в България; звезди от перверзния подземен свят на Лондон и кавърверсии на прочутия Ганьо Сомов - в новата им битност на кметове, политици, придворна политическа свита. Дори отсъстващите герои присъстват с цялата достоверност на прочетените във вестниците безумия - политическите промени в министерството, окопали се във ведомствени жилища бивши дипломати, които съдят бившите си работодатели за неправилно отзоваване, трогателно описани в местните вестници като живеещи без ток и вода в дипломатическите жилища, защото са скарани с новото ръководство на мисията...