Перфектният начин
на живот не е синоним на добрия,
а често негова противоположност.
Как да се научим да бъдем, макар и несъвършени,
по-толерантни към другите и към себе си? Как се постига личностно
удовлетворение? Как да запазим добрите страни на перфекционизма, без да
изоставяме своите мечти? Възможно ли е постигане на равновесие между
толерантността към несъвършенствата в себе си и следването на реалистични
професионални и лични цели?
В тази книга ще споделя изводите, до които съм стигнал в
моята дългогодишна практика като психотерапевт и психоаналитик за осъзнаване и
справяне с перфекционизма, който се очертава като един от най-сериозните
проблеми за съвременното поколение в активна възраст.
Перфекционистът
очаква непрекъснато одобрение, но се притеснява, когато го получи, а се вслушва
в неодобрението към себе си, въпреки че дава вид, че не го интересува. Той е в
непрекъснато състояние на неодобрение към себе си.
Книгата за перфекционизма идва след текста ми за
агресията в семейството и този за тревожността. Разглеждам тези три книги като
свързани и допълващи се помежду си.
Начало