Дебютните разкази на Иван Иванов ухаят на билки и свежо.
Авторът ни повежда към своя свят, в който историите са събирани като дъхав букет от пролетни цветя:
- с много нежност;
- с внимание към фините нюанси, към всичките им детайли;
- с наслада от откриването на красивото, одухотвореното, на доброто в българските традиции;
- с радост от всяко нещо, което е оживяло във въображението му – в
стресовите делници, в природата, у човека, когато се чувства ограбен от
времето и съдбата.
Това са дванадесет разказа, които се четат леко, защото при повечето
прозират реални житейски ситуации, на които е вдъхнат живот. Те са
свързани с българското преживяване на света, със съхранените стожери на
националната ни идентичност, на човешкото в един глобален свят. Някои от
персонажите в тази книга обаче не намират своя спасителен бряг - те са
твърде крехки, несигурни в себе си, неспособни да се справят с
изпитанията, на които ги подлага животът. Но герои като Мóхата и Дянко
не се оплакват, не си присвояват ролята на жертви и оставят усещане за
докосване до нещо истинско, понякога предадено леко иронично, игриво,
без абстрактни анализи и натрапчиви оценки. Нека се доверим на автора и
го последваме в неговия свят!
Информация за автора:
Начало