Смяташе се,
че глицинията е символ на безсмъртието.
Тя често се беше наслаждавала на цветовете на това растение –
колкото красиво, толкова и смъртоносно, и достатъчно устойчиво, за да
процъфтява векове наред…
Блайт Хоторн е
осъдена да прекарва дните си с грубо и себично божество, което има нахалството
да вярва, че може да я контролира. Огромна грешка. Блайт не е жена, която би
търпяла някой да ѝ казва какво да прави. Дори този някой да е Съдбата.
Всеки миг, който
младата жена прекарва с него, се превръща в напомняне, че няма да бъде
пречупена. Че няма да бъде поредното украшение в градината му.
И докато огънят на бунта ѝ хвърля искри, които
заплашват да се превърнат в нещо повече, Блайт ще открие истината за себе си.
Начало