|
Описание
|
В "драскотини" се говори предимно за любов. За любовта, която бленуваме, за любовта, която търсим и тази, която ни се случва, за несподелената любов. И след всеки сблъсък с нея разбираме, че има само един начин да обичаш - твоя собствен. Тук сънища, реалност, любов, тъга и страст са преплетени и няма ограничения във времето, има само движение... "Дъждът съблича капките по топлата ми кожа - пареща от твоя вулканичен дъх. Вселената ухае на ръцете ти..." "Някой ден (като отвориш вратата, зад която всички мои писма недопътували, непрочетени и без марка зимували в малка кутийка в съня) любовта ще извира от думите..."
|
Начало