Васил Попович (1833 - 1897) е най-значителната непозната фигура в литературния и обществения живот на българите от втората половина на ХІХ в. Той стои в началото на възрожденската белетристика, драматургия и изкуствознание, пише стихове и статии, участва в основаването на Българското книжовно дружество. След Освобождението отново е сред изявените литератори и общественици.
Трудът разглежда редица неизвестни негови произведения и представлява първи цялостен прочит на творчеството на В. Попович. Книгата е илюстрирана с факсимилета от ръкописи и рисунки на възрожденеца, част от които се публикуват за първи път.