Камбанарията на „Сейнт
Мери ле Боу“ се очертаваше на фона на бледия изгрев, а из цялата цитадела
огньовете на бездомниците догаряха. Нощните Жандарми се прибираха морни в
участъците след дванайсетчасовата смяна на гонения и тормоз. Онези, които не
бяха изпълнили нормата си за арести, щяха да понесат гнева на своите началници,
но все пак никой от тях не се бе доближил и на сантиметър до залавянето на
Пейдж Махони.
Край Личгейт три
трупа се полюшваха на бесилките. Един клошар крадеше връзките на обувките им,
наблюдаван от гарвани с окървавени клюнове.
Бродягите, спящи
край бреговете на Темза, изпълзяваха от отворите на каналите и заравяха пръсти
в тинята, молейки се да открият нещо ценно, останало след отлива.
Крънкачите
поглеждаха часовниците си и се отправяха към метрото с надеждата да изкарат
някоя монета от още сънените пътници. Последните пък си купуваха кафе, грабваха
сутрешния вестник от будките и гледаха лицата на първата страница, без да ги
виждат. Дълбоко във финансовото сърце на града, с копринени вратовръзки,
нахлузени като примки на шиите им, те щяха да изкарват нови монети, които да
продължат цикъла.
И бездомните пак
си бяха бездомни, а труповете продължаваха да танцуват. Марионетки в ръцете на
палача.
Начало