Някога се твърдеше, че град Троя е плод на фантазията
на Омир. Но археолозите доказаха, че такъв град е съществувал. Сега стои открит
въпросът дали подводното царство, в което се е подвизавал Одисей, е било
действително. Несъмнено морето крие много тайни, привлекли вниманието на
древния поет.
В „Съкровището на Лизимах“ Цончо Родев се е опитал да
надникне в един от кътовете на това подводно царство – нашето Черноморско
крайбрежие. Като използва оскъдните данни за далечното минало на черноморския
бряг, а така също и последните открития на археолозите-леководолази, той е
успял със силата на своето въображение да проникне там, където науката все още
прави само догадки. Авторът умело води читателя из подводните пещери, сред
богатства, поставени от древните гърци и исаври, по улиците на погребания град
Бизоне. Изправя го пред фонтана на този мъртъв град, от който продължава да
блика кристална вода и по неповторим начин му напомня за безсмъртието на
човешката култура.
Очевидно авторът не е разчитал само на своето въображение,
а най-добросъвестно е изучил фактическия материал. Той се стреми да разкрие
новите пътища и средства, чрез които човекът да надникне в тайните на морските
дълбини. Ако Беляев и по-късно Кобо виждаха изхода в биологичното
приспособяване на човека чрез присаждане на хриле или запазване на същите в
процеса на ембрионалното развитие на зародиша, Родев насочва фантазията си към
използването на съвременна техника – създаването на изкуствен бял дроб. Всичко
това е разказано убедително.
Вл. Сергиенко /“Деца, изкуство, книги“, 1966/
Начало