В съвременното общество фокусът
на наказателното право е концентриран в защитата на човека. Няма друга ценност,
защитата на която в по-голяма степен да оправдава използването на наказателната
репресия. В Българския
Наказателен кодекс като че ли няма основно човешко
право, което да не е получило защита.
Освен когато човекът бъде лишен от всички
своисоциални
характеристики и се превърне във вещ.
В настоящата
монография са разгледани съвременните
аспекти на робството на базата на някои
тенденции (като „пазарите на булки“, нарастванетона
бедността и неграмотността, упадъкът на моралните ценности, зависимостите
откланов
и икономически характер),които се зараждат
в обществото и могат дасе проявят твърде
болезнено под формата на практики, сходни с робството.
Откроени са
някои въпроси направната
уредба на трафика на хора, често
пъти наричан „модерното робство“.Въпреки
използваните в НК понятия,международното право не изключва
възможността датретираме
някои от формите на трафика на хора катозаробване.
Обстоятелството, че българският законодател някак срамежливо се е отклонил от
това понятиене
означава, че неговите правни характеристики небива да бъдат
изяснени. Няма как да серазбере
докрай трафикът на хора, ако не се очертаесъотношението му с
робството и обичаите, сходни сробството.
Робството е
разгледано и като международно
престъпление, инкриминирано в редица международни актове, сред които и
Римският статут на Международния наказателен съд. Особено внимание е отделено
на задълженията на Република България свързани с въпросните актове.
Отделно от това, с настоящето изследване
бих искал за пореден път да предупредя, че нито
едно от достиженията на съвременната цивилизация не бива дасе
приема за непроменима даденост и наказателнотоправо
трябва да бъде подготвено да се справя с предизвикателства, които в момента
изглеждат малко вероятни, но които един ден могат сериозно да засегнатобществото.
Борис
Велчев
Начало