Зървам малък проблясък, видян с крайчеца на окото ми, грабнат спомен, откъснат момент надничащ тихо и потайно над заспалите души отпочиващи и преуморени нашепващ, че е време за глътка поезия.И колкото и нетрайно да е съществуването, и колкото и да са кратки диханията има един миг в който ти се иска да си спомниш.В този миг улавям сънища.Или стих...Ще дам на всекиго по нещо и във замяна ще поискам светлина ...
Начало