„Странно племе” е мемоарна книга,
предизвикваща възхищение, приковаваща вниманието на читателя и много
затрогваща. В нея се разкриват сложните взаимоотношения между Ърнест Хемингуей
и най-малкия му син – Грегъри, бащата на автора на тези спомени, Джон
Хемингуей.
Медиите дамгосват Грегъри като черната овца
на фамилията Хемингуей, но синът му не е съгласен с това. В своя чудесно
аранжиран разказ Джон Хемингуей разкрива как Ърнест изпитвал особена
привързаност към Грегъри и как двамата мъже (страдащи от една и съща болест –
биполярно разстройство, и изпитващи влечение към андрогинията) са били всъщност
две страни на една и съща монета. В „Странно племе” са публикувани откъси от някои от станалите известни
едва напоследък писма, разменени между Ърнест и Грегъри, от които личат
неподозирани техни сходства. В резултат на този анализ Джон стига до
заключението, че с продължилите през целия си живот вътрешни борби и терзания
Грегъри най-добре олицетворява често описвания от Ърнест идеал за запазеното
благородство при крайно неблагоприятни обстоятелства и външен натиск.