През
2009 г. – 35 г. след смъртта на фентъзи писателя Дж. Р. Р. Толкин бе публикувана
неговата последна и неизвестна досега книга
Легенда
за Сигурд и Гудрун. Написана е в периода на 20-те и 30-те години на ХХ век,
когато Толкин преподава англосаксонски в Оксфордския университет. Макар Легенда
за
Сигурд и Гудрун да е написана двайсет
години преди да завърши трилогията си за
Властелинът
на пръстените, Кристофър Толкин, син на писателя, я намира в архива на баща
си едва преди няколко години. Книгата представлява поетична интерпретация за
северните разкази за вьолсунга Сигурд и падението на нифлунгите (нибелунгите).
Първата
поема се нарича „Сага за вьолсунгите” и съдържа 339 стиха по 8 реда и разказва
за великия герой Сигурд, който посича дракона Фафнир и му отнема съкровището, а
втората – „Песен за Гудрун” – се състои от 166 стиха и пресъздава съдбата на
Гудрун след смъртта на Сигурд, женитбата й с краля на хуните Атли, за смъртта
на братята й и нейното отмъщение.
Като общо въведение към „Старата
Еда“ в тази книга съм цитирал пространно една по-завършена лекция с такова
заглавие, а след нея съм прибавил кратки коментари върху текста на поемите,
стихотворната форма и някои други теми.
По този начин, използвайки докрай
бележките на баща ми и някои записки върху „старонорвежките въпроси“ и
трагедията на вьолсунгите и нифлунгите, колкото и да са набързо
нахвърляни и
незавършени, аз съм се стремил съзнателно да направя тази книга в
целостта й дотолкова негово дело, доколкото е възможно. За нейния
характер не трябва да се съди според преобладаващите в съвременния
академизъм
гледища. Тя е замислена по-скоро като
представяне и свидетелство как баща
ми е възприемал, в
съответното време, една литература, която дълбоко ценеше.
Кристофър Толкин
Начало