Да имам власт върху някого означава да мога едностранно да определям неговото поведение. В такава светлина виждаме правото и властта да вървят ръка за ръка − то изисква и се нуждае от подчинение, за да е ефективен ред, а тя използва неговите механизми, за да усили въздействието си, давайки не само индивидуални, но и общи заповеди. Идеята, че властта може да използва правото, а то по дефиниция е нейно творение, носи със себе си страха от неограничен произвол, облечен във формите на правното регулиране. Философията на правото последователно спори, как властта да бъде ограничена от законите, а те – дадени в ръцете на правилната власт.
Настоящото изследване разглежда отношението между правото и властта през призмата на основни понятия на Общата теория на правото – за правния ред, за източниците на правото, за субективните права, за да намери властническото измерение във всяко от тях и да покаже, че правото действа като система за разпределение, ограничаване и взаимно съотнасяне на властите в обществото.
Тази проблематика е разгледана в своето историческо развитие чрез анализа на различните учения, които първо утвърждават, а после отричат суверенитета като неограничена власт на държавата върху нейните поданици. В заключителната част на труда читателят ще открие идеята за едно съвременно върховенство на правата като развиваща се текуща форма правовата държава. Тази идеология поставя ударение върху гарантирането на човешките права, които заедно с властническите правомощия на държавата рисуват сложната карта от взаимнобалансиращи се власти, антивласти и контравласти, по която работи правото днес.