Аретè е старогръцка дума, с която се обозначава сборната мъжка добродетел,
осъзнавана от древните хора като градивно активно поведение. В основата на тази
нравствена категория – и фонетично, и съдържателно – е трако-елинският бог
Арес, който е възприеман и като цар, войн, стопанин и мъж. Функциите на този
образ на бога очертават идеала за властник, свободен гражданин, глава на
семейство и защитник на родината.
Аретè включва идеи и образи, които трябва да бъдат разпознати и назовани,
за да се постигне историко-психологическото им наследяване и
етико-педагогическо възпитаване. Целта е една по-сложна мотивация за достигане уравновесеността
между тяло и дух. Тази вътрешно-психологическа „борба на всеки със себе си”
определя аретè като етика, която става педагогика, възпитаваща ценностна
система за индивидуално и групово полезно поведение. Т.е. за изграждане на
култура в латинския смисъл на думата – като „обработка на духа”.
Сборната добродетел, която в развитие формира Екзистенциално-ценностната
система Аретè се структурира в пет тематични кръга: вяра, власт, бран, труд,
любов, с техните персонификации: бог, цар, войн, стопанин и мъж. Проследявайки
развитието им през трите хилядолетия държавно-строителна история от античния
свят до днес, ние виждаме как вярата в езическите богове Арес и Марс, преминава
в упование и закрила на светците-войни в християнската религия, за да се
преобразува в съставна част на хуманизма на социалната държава – като надежда за
по-справедлив обществен строй. В края на така очертаната линия от идеи и образи
е любовта, която ги сплотява и насочва към исторически определената им мисия.
Начало