Тази книга изследва политиката на комунистическия режим в България (1944 – 1989 г.) към двете най-значими мюсюлмански общности в България – турците и помаците / българо-мохамеданите, нейната хронология и превратности. Авторите правят своите наблюдения на основата на архиви, вестници, пропагандни текстове, публикувани вече изследвания, но и с помощта на етнографски, етно-демографски, антропологически и социологически методи за изследване. Основната цел на изследването е да очертае различните проекции на “Възродителния процес”, неговите противоречиви резултати и устойчиви последици през едно историко-антропологична гледна точка. По тази причина книгата извежда във фокус както официалните документи така и гласовете на обикновените хора – устни истории, спомени, интервюта, неофициални документи.