„По
уникален начин Левски съчетава в себе си вярата на християнския монах с
мисленето на модерния човек, военната строгост с толерантността. В монархическа
Европа на XIX в. Левски се бори за „демократска република“, за справедливи и
„свети закони“. В неговата мисъл са споени библейската мъдрост и убедеността в
креативната сила на човека: Времето е в нас и ние сме във времето, то нас
обръща и ние него обръщаме… Левски заявява, че българският народ … се
нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така
щото да бъдем равни на другите европейски народи. Българският Апостол на
свободата е личност със световни измерения и това се признава от всички,
докосвали се до неговия живот, дейност и идеи.“
Пламен Павлов